ДОКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКА̀РВАНЕ¹, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам¹ и от докарвам се.

ДОКА̀РВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от докарвам² и от докарвам се. Додето С. нареждаше за по-скоро докарване на конете, аз се любувах на планинската гледка. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. Градоначалникът най-после се яви и го успокои с привичната полицейска студенина: —писал в околийското управление и навярно е вече пръснато окръжно по всички общини за Коцевото докарване. А. Страшимиров, А, 121. Всеки 15 минути пръскалката действа. Тя служи за докарване в съзнание бития. Хр. Смирненски, Съч. III, 133.

ДОКА̀РВАНЕ³ ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам³ и от докарвам се.

ДОКА̀РВАНЕ⁴ ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам се¹. Той [Усин Керим] говори за него [народа] просто и естествено — без литературност, без поза и докарване. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.