ДОКАЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКА̀ЧВАНЕ
ДОКА̀ЧВАНЕ1ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам1и от докачвам се; докачане1. Ризата е станала веке неизбежна като средство за чистотия и да закриля кожата ни от по-золавото докачване или бодене на другите дрехи. Ив. Богоров, СЛ, 20.
ДОКА̀ЧВАНЕ2ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам2и от докачвам се; докачане2. Вместо сръдня и докачване да покажат, селяните си продумаха нещо весело. Ив. Вазов, Съч. Х, 141.