ДОКА̀ЧВАНЕ

ДОКА̀ЧВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам1 и от докачвам се; докачане1. Ризата е станала веке неизбежна като средство за чистотия и да закриля кожата ни от по-золавото докачване или бодене на другите дрехи. Ив. Богоров, СЛ, 20.

ДОКА̀ЧВАНЕ

ДОКА̀ЧВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам2 и от докачвам се; докачане2. Вместо сръдня и докачване да покажат, селяните си продумаха нещо весело. Ив. Вазов, Съч. Х, 141.

Списък на думите по буква