ДОКАЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКАЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Обида, оскърбление. — И тебе значи там те направиха куриер. Какво ми носиш? Общи побутна назад гръцката си барета и се изпъчи. — Ха, куриер — засмя се той и в погледа му блесна докачение. — Аз под Гарибалди съм служил, а ти ме правиш куриер. Ст. Дичев, ЗС II, 453—454. — Туй гражданите, без докачение, май са тънки. Хванат ли вилата, ръцете им се изприщят. Й. Йовков, ПГ, 16. — Заслужил съм — кай, — поборник съм, опълченец, комита съм перво качество и тъй нататък .. Не ме гледай, без докачение, като петел бобено зърно. Чудомир, Избр. пр, 84. Похвалите не дават повод за никакво злословие,.., а докаченията са съвсем друго нещо, по‑интересно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 113.