ДОКАЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКАЧЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който лесно се докача, обижда; обидчив. Недоверието ми се засили, но не се решавах да го изразя — знаех колко мнителен и докачлив бе докторът. Л. Станев, ПХ, 10. Двамата млади често спореха на тая тема. Ивайло беше не по-малко хаплив от сестра си и докачливата Светла често си отиваше "обидена до смърт". А. Мандаджиев, ОШ, 42. Корсиканецът е горд и докачлив, гостоприемен и свободолюбив. Л. Мелнишки, ПП, 138.