ДОКАЧЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКАЧЛЍВО нареч. Обидчиво. — Нека, нека и други [полицаи] да дойдат.. Оти! — И като поразмисли малко, прибави натъртено, докачливо: — Що, майка си ли търсят тука? П. Михайлов, МП, 40. Спогледнат се старците докачливо. — Бе, че и ние сме стари, но нищо се не може без нас. Ил. Блъсков, КУ, 37.