ДОКАЧЛЍВОСТ

ДОКАЧЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на докачлив; обидчивост. Лесничеят изплю фаса, без да издава докачливостта си от прекалената близост на Василков, перна го със свит показалец във въздуха и го изстреля далече в снега. Д. Вълев, З, 143. Същевременно подобна жена [главозамаян ръководител] може да започне да проявява докачливост, да внася излишни емоции в деловата работа. Хр. Домозетов, ОР, 110.

Списък на думите по буква