ДОКИМО̀СВАМ, ‑аш, несв.;докимо̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. Съобразявам се, досещам се; докимасвам се.
— От гр. δοκιμάζω (вж. П. Скорчев, Гръцкият глагол в нашия народен говор, ЕЛ, 1947, кн. 2, 20).