ДОКОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.;доко̀ля, ‑иш, мин. св. докла̀х и доко̀лих, прич. мин. св. деят. докла̀л и доко̀лил, прич. мин. страд. докла̀н и доко̀лен, св., прех. Коля, заколвам и това, което е останало да се коли, изколвам докрай. Един започна да коли прасето, пък друг го докла. △ Бяха останали няколко пилета, но вчера ги доклахме. доколвам се, доколя се страд.