ДОКОЛКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКО̀ЛКОI. Нареч. В пряк въпрос, когато се пита в каква степен се проявява дадено действие. Доколко ще бъде съгласен? △ Доколко е предан на делото?

II. Нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос, с който се пита за степента в проявата на нещо. Нищо в поведението му не подсказваше доколко събитието го е развълнувало. П. Вежинов, НС, 116. Не можем да знаем доколко вярно д-р Стамболски предава в случая мисълта на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 223. Стефанов искаше да прецени доколко младежът е привързан към него и можеше ли да го въвлече в политическа работа. Х. Русев, ПЗ, 76.

2. Въвежда подчинено определително изречение, което пояснява съществителни като въпрос, проблем, мисъл и под. или показателното местоимение това в главното изречение; колко, в каква степен. Ние оставаме тук настрана въпроса, доколко това описание вярно представлява "действителността". Г. Георгиев, Избр. пр, 156. Спазваше се [редът в къщи] и според това доколко всеки член от семейството искаше по своя воля да го спазва, според работата си, според нрава си. Д. Талев, ПК, 325-326.