ДОКО̀ПВАМ

ДОКО̀ПВАМ1, ‑аш, несв.;доко̀пам, ‑аш, св., прех. Диал. Докопавам. "Виждал ли си я, Стефане, / .., / сама на лозе да иде, / да копа, да го докопа?" Нар. пес., СбВСт, 759. докопвам се, докопам се страд.

ДОКО̀ПВАМ

ДОКО̀ПВАМ2, ‑аш, несв.;доко̀пам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Хващам, улавям с усилие нещо или някого здраво; допипвам. Краличът в борбата беше случайно докопал ножа му и го мушнал в гърлото му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 23. Вместо крака със светкавична бързина той докопва гушата му и го поваля на възглавницата, зашеметен и безмълвен. Н. Хайтов, ШГ, 157. Около чичо Матея отново се завърза борба. Един стражар го беше докопал здраво за палтото и с всички сили се бореше да го отвлече. Г. Караславов, Избр. съч. I, 126. — Не ме блъскай, че дяволите ще те вземат, ако те докопам! — пристъпи към него заканително старата жена. П. Здравков, НД, 71. Той докопа една тежка подвързана книга, която лежеше на ниска лавица досам главата му, и я запрати право в лицето на Теодосия. Ст. Загорчинов, ДП, 186. Обр. Ако те докопа безработицата? — тогава, разбира се, всичко отива по дяволите и цялата тая частна собственост.. се разлетява на пух и прах. П. Вежинов, ДМ, 41.

2. Прен. Вземам, грабвам или получавам нещо, към което силно съм се стремял; докачам1. — Асен Беров беше влюбен в Жана Беслеменова, обаче Валентин Чардаклиев му я отне, за да може той да докопа милионите на стария. Д. Кисьов, Щ, 450. — Такава земя да докопат дедите ти, а ти да я изтървеш да буреняса. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 446. През нощта Ставрос бе докопал по някакъв начин бутилката и бе изпил всичката вода — до последната капка. П. Вежинов, ДБ, 158. Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си,.., и заплатицата си върви, и времето си тече,

и докато се усетиш, виж, че си докопал пенсията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 155. И дойде Сула с народна воля, / властта докопа, завзе престола. П. П. Славейков, Избр. пр I, 239.

ДОКО̀ПВАМ СЕ несв.;доко̀пам се св., непрех. Разг. 1. С предл. до. Успявам да се добера, да стигна с големи усилия до някъде или до нещо, към което силно съм се стремял. Той хвана да псува по влашки. Остана още два метра нещо до спасителния бряг, до който Рангел вече се докопваше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229. Мръкнало се вече, когато те [четниците] се докопали до шосето. З. Стоянов, ХБ, 345. "И съселът или пък мечката — .. — всяка божа твар има своя хралупа и бърлога. Подгони ли ловец звяра, ще бяга звярът, ще се мори от страх, ама накрай ще се докопа до дупката си, ще се завре вътре и там вече ще му е и топло, и сигурно." В. Мутафчиева, ЛСВ I, 253. Всеки от опашката се стремеше с помощта на лактите си да се докопа до гишето за билети, за да може да замине с рейса в пет часа. ВН, 1958, бр. 2000, 4. И бързат те сега / веднъж да се докопат до брега, / преди да притъмней. К. Христов, ЧБ, 332.

2. Прен. С предл. до. Успявам да взема, да получа нещо, което силно съм желал, към което съм се стремял. — Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 210. Не беше ламтял досега за такава служба,.., но сега трябваше да тича, да се бори и да гледа да се докопа до най-високото място в общината. Г. Караславов, С, 132. — Въпросът е, ако можем да се докопаме до някаква улика — тогава е вече по-лесно да се разнищи цялата мрежа. П. Вежинов, ЗЧР, 68. — О, само да зърне, само да му се мерне отнейде китара, цигулка, мандолина! Очите ще ви издере, да, просто очите ще ви издере, докато не се докопа до нея. Д. Калфов, Избр. разк., 172. Сговорно ядоха и жадно пиха, / и свойта дружба с клетва потвърдиха: / главите си залагат и честта — / веднъж да се "докопат" до властта! Ем. Попдимитров, СР, 147.

3. Рядко. С предл. за. Хващам се, улавям се здраво (за нещо). Смилашев се катереше нагоре .. Ето, той се докопва за някакъв корен и когато да се поеме и да стъпи на по-твърда и на по-равна почва, коренът се отскубна и той се хързулна назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410.

Докопал съм се като келяв о шапка. Диал. Не се разделям от нещо, защото ми е нужно. Докопал съм се като слепец о тояга. Диал. Не се разделям от нещо, защото ми е нужно. Докопвам / докопам кокала; докопвам се / докопам се до кокала. Разг. Успявам, макар и незаслужено, да получа добре платена служба или власт, която носи големи материални облаги. — Не ни слагай на една дъска с либералите .. — Ние спасяваме България, бате .. — Спасяваме — трици! — .. — Откак се помня, всички, които са се докопвали до кокала, все България са спасявали. Г. Караславов, ОХ III, 20. — Това щели да сторят, онова да направят, дорде се докопат до кокала, па напокон... Т. Влайков, Съч. III, 243.

Списък на думите по буква