ДОКО̀ПЧВАМ

ДОКО̀ПЧВАМ, ‑аш, несв.;доко̀пча, ‑иш и ‑еш, мин. св. ‑их и ‑ах и доко̀пчам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Докопвам2. И без срам, / лъжци, плакахте ми над гроба! / Насмалко що се не дигнах / за носовете да докопча вас. Ив. Вазов, ИГП (превод), 137. Марийка ся уплаши и ся оттегли, но Герман в това время беше докопчил юздата на коня на господаря,.., като я теглеше ту насам, ту нататък с всичките си сили. М. Балабанов, ДБ (превод), 127. Той докопчил от комитета около 250 жълтици уж да събира чета, с които избяга в Сърбия. З. Стоянов, ЗБВ I, 175. докопчвам се, докопча се и докопчам се страд.

ДОКО̀ПЧВАМ СЕ несв.;доко̀пча се и доко̀пчам се св., непрех. Остар. и диал. Докопвам се."Днес ще запретите богословско съчинение, утре философско, а в други ден ще се докопчите и до физиката". С. Радев, ССБ II, 82.

Списък на думите по буква