ДОКРАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКРА̀Й нареч. 1. До някаква граница в пространството, с която завършва нещо; изцяло. Полето докрай беше потънало в зеленина.

2. До някакъв момент във времето, който е последен или пределен за нещо; до последния момент. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. // Винаги, завинаги. Ала не можеше, то се знае, да остане тая работа докрай скрита. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194.

3. Остар. и диал. Изцяло, напълно, съвсем. Облеклото му докрай еднакво с онова на другите селяни, но по-ново, по-спретнато и по-шарено, от което всеки можеше да заключи, че той е нещо повече от тях. М. Георгиев, Избр. разк., 173. Наместо да превожда география за нас българите, той ни основава писмовен език, две неща докрай различни едно от друго. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 7.

◊ Като съм се уловил на хорото, ще играя докрай. Разг. Заел съм се, заловил съм се с някаква работа и ще я извърша напълно, дори ако това ми е неприятно. Открай докрай. Разг. Изцяло, всичко. Ордан Чингелов прочете два пъти протокола открай докрай. Не намери никаква грешка. Д. Талев, ПК, 72. Разказах му работата открай докрай.