ДОКТОРУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докторувам. Дописникът разправяше разни работи за Догански .. и придружаваше фактовете с големи нападки. Всичко се докосваше до неговото докторуване и отношение към длъжността му. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 157.