ДОКТОРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДО̀КТОРЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от доктор1. — Да викаме и младото докторче, тате. Казват, че бил асистент в Париж. Д. Немиров, В, 68. — Тука ли си, докторе: минах насам, рекох чакай да видя какво прави нашто докторче. Й. Йовков, М, 49. Старецът лежа един ден .. и на третия ден
сутринта си се разшета из двора, като че нищо не е било. — Да е живо и здраво това докторче — благославяше той от сърце младия лекар. Като ми даде тия лекарства, та като че с нож пресече болестта ми. Г. Караславов, Избр. съч. V, 195.
◊ Конско докторче. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. — Твоят зет как се беше разлютил снощи в Ефтимовия селкооп! На конското докторче се лючи, на Василча. Имал бил Василчо нещо с унуката ти. С. Северняк, П, 39.