ДОКТРИНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКТРИНЀР м. Книж. Човек, който безкритично се придържа към определена доктрина и не се съобразява с фактите от действителността. — На тези млади хора трябват идеали. Тяхното нещастие е само, че живеят в днешната епоха, когато тези идеали трябва да ги дирят не в душата си и не в нуждите на нашия живот, а в прочетените книги на чужди нам доктринери. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 75. В Коминтерна нямали хабер за положението, от хиляда километра искали да командуват .. Наричали го страхливец и доктринер, правели тайни събрания, създали акционен комитет и криели от него! Ем. Станев, ИК III и IV, 313. Асен беше непонятен, а за доктринера непонятното е по-страшно и от страшното. С, 2006, бр. 4768 [еа].

— Фр. doctrinaire.