ДОКУМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОКУМЀНТ м. 1. Официално издадено писмено удостоверение, с което се доказва някакъв факт или се потвърждават някакви права. Между това, в приемането на тютюна от производителите и при изплащането му са почнали да се вършат някои нередни неща, които Борис спокойно нарече кражби. За да не бъде голословен, той показа документи (разписки на производителите), които доказваха това. Д. Димов, Т, 60. Но случайно в продавателния акт бяха писали само на името на Вълкана .. У него остана тоя документ и след подялбата. Й. Йовков, Ж, 1930, 50. — Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 49-50. Важното е разписка да има — да имаш оправдателен документ! Т. Влайков, Съч. III, 189. // Обикн. мн. Писмени удостоверения, книжа, потвърждаващи личността на предявителя. После дядо Паскал ми повери тайната си, че тук живее под името Стиф Смайлс. Тъй се казвал някогашният му другар, който загинал в една минна катастрофа и чийто документи той използувал отпосле. Г. Белев, КВА, 284. Посрещнаха го митничарите .. Прегледаха набързо багажа, поискаха паспорт. Гостенинът подаде документа си. А. Каралийчев, ПГ, 182.
2. Писмен акт, който има стойност на закон, разпореждане, програма. Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело освен на самия Апостол. Впрочем тоя забележителен документ говори сам за себе си. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. Нашата обща декларация е важен документ, който означава нов етап в отношенията между нашите страни.
3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Писмен материал (писма, снимки, рисунки и под.) с историческа стойност, който свидетелства за нещо, с който се доказва нещо. Писмата, които изпраща [Драсов] по време на залавянето и смъртта на Левски, са забележителни документи за висока революционна
дейност и активност. Ив. Унджиев, ВЛ, 310. За историка на изкуството обаче всяка творба има още и своето чисто историческо значение на документ от съответната епоха. Хр. Ковачевски, СК, 81. Те [повестите и стиховете на Л. Каравелов] са истински документи на своето време и като такива имат своята историческа цена. Б. Ангелов, ЛС, 215. Тоя медал е любопитен документ. На едната му страна стоеше надписа: "На вас, храбри миротворци!" А на другата: "От Карпатите през Дунава на Балканите". Й. Йовков, Разк. III, 144.
— От лат. documentum през нем. Document и рус. документ.