ДОКУМЕНТАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКУМЕНТА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се отнася до документ (в 3 знач.), който отразява факти от съвременна или минала действителност. Средствата, с които си служат статията, информацията и дописката, са главно средствата на документалната проза: точно описание на фактите, анализ на жизнените явления, обобщителни заключения от засегнатите факти. С, 1954, кн. 3, 128. Въпреки че в продължение на две години събирах материали из Старозагорско, Ямболско и Сливенско .., произведението ми не претендира да е изцяло документално, тъй като историческите данни са оскъдни. Г. Манов, КД, 152. Трябва да отбележим, че въпросната дата косвено се потвърждава и от две документални свидетелства. Ив. Унджиев, ВЛ, 44. Документален филм.

2. Който е съставен от документи (в 3 знач.). Музейната документална експозиция даде богат материал за онагледяване на урока по история. △ Под печат е документален сборник за Априлското въстание. △ Документална сбирка.

3. Който е свойствен, който е характерен за документ (в 3 знач.). В очерковата литература има и случаи, когато документалната точност на отразяване действителността не задоволява очеркиста и повествованието си той подсилва с художествена измислица. С, 1954, кн. 3, 129. Една глава от книгата бе поместена в "Народ и армия" и от нея вече личеше художествената и документална сила на тая жестока фреска, единствена може би от тоя род в нашата литература. К. Константинов, ППГ, 249. Разказът на Рузе носи строго документален характер; чрез низ от факти и данни авторът проследява живота на Жолио-Кюри. С, 1951, кн. 5, 182.

4. Който се основава на документ, който е подкрепен, потвърден с документ (в 1 знач.). Документални обвинения.

— От рус. документальный.