ДОКУНДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОКУНДЍСВАМ, ‑аш, несв.; докундѝсам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Обиждам, засягам, докачам. — Гъделът му е сладката дума, беим, и правото и здравото. Аз хатър не знам, ама и никого не докундисвам, нито оставям да го докундиса други. Ц. Гинчев, ГК, 194. Дядо Дичо наметна гунчето, прихвана се за одърчето, та стана .. Покашля се, па запита: .. — Ти ли си, Радо? .. Що плачеш? Да те не е пак някой докундисал? М. Георгиев, Избр. разк., 77. От сиромашия той живееше в постоянен страх — боеше се от големците, от агите и чорбаджиите да не загуби благоволението им, .., боеше се да не докундиса някого и да загуби някой бакшиш. Д. Талев, И, 78. — Знаеш ли, че аз мога да ти помогна, и да тя докундисам само ако бих искал. Кр. Пишурка, К, 121. докундисвам се, докундисам се страд.

— От тур. dokunmak.