ДОЛАГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЛА̀ГАМ1, ‑аш, несв.; доло̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Книж. 1. Съобщавам официално на началник нещо служебно. Пред неговата канцелария дежурният бе срещнал подполковник Каменов и му долагаше за станалото през време на своето дежурство. Кр. Кръстев, К, 136. Доложиха на околийския началник за резултата от разследването. Г. Караславов, ОХ II, 624. — Господин майор, виноват! .. — Какво има? — .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37.
2. Съобщавам на висшестоящ в служебно отношение нещо, което той не знае и което обикн. би злепоставило някого; доноснича. Може би в групата има хора, които веднага след като ги разпусне, ще отърчат при Стотелов и ще му доложат... Д. Добревски, БКН, 30. Фучик знаеше, че във взвода има човек, който върви по петите му, следи го и долага всичко на началството. В. Геновска, ПЮФ, 59. Войниците заприказваха под нос, заръмжаха.. Старшията се обезпокои и доложи на ротния. К. Петканов, МЗК, 189. долагам се, доложа се страд.
— От рус. долагать.