ДОЛАМА̀

ДОЛАМА̀ ж Диал. Мъжка горна дреха, обикн. от вълнен плат, дълга и с ръкави. От чардака влиза,.., вакъл млад мъж,.., наметнал бяла, обшита с червен гайтан долама, под доламата забун. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Затова пък аргатите са носели дрехи бозови и без гайтан, дълги и широчки долами и плитки гугли. Н. Хайтов, ПП, 124. Той беше облечен с харамийски дрехи и оръжия — бяла долама и гегелия пушка. З. Стоянов, ЗБВ II, 137. Изнесе му сестра Ангелина, / изнесе му руо поносито, / изнесе му свилени чашири, / .., / изнесе му от свило кошуля, / изнесе му свилена долама. Нар. пес., СбНУ ХIII, 67.

— Тур. dolama.

Списък на думите по буква