ДОЛАМЍЦА

ДОЛАМЍЦА ж. Диал. Умал. от долама. Краката му бяха криви и боси, потурите — смъкнати, доламицата — загубила отдавна цвят и кройка, наумяваше не за дреха, а за кръпка. Н. Хайтов, ШГ, 252. Носил банавреци, черна доламица. Л. Каравелов, Съч. I, 36.

Списък на думите по буква