ДОЛАП —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЛА̀П1 м. Шкаф, обикн. взидан в стена, за дрехи, завивки, домашни потреби и др. Тя се усмихва, отваря долапа и започва да избира. Какво да облече — пуловер или блуза? А. Гуляшки, МТС, 203. Ние надникнахме навсякъде. И в долапите, дето бяха наредени ред постилки, нови, чисти, нагънати така за гости, и в пещта,.., и в зимника. Вл. Мусаков, СбЗР, 437. Стрико Климе отвори един долап в стената и извади шише с ракия и две чашки. Д. Спространов, ОП, 155. Няколко стола и един долап за книжа допълняха неизискания накит на този писмен кабинет. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 48. После извадя от долапа друга някоя книга — по литература или философия. Т. Влайков, Съч. III, 46. Седнал там на един дръвник и погледнал през една дупчица да види що прави попадията. А она — меси баница, изпече я и я скрие у един долап; меси погача, скрие я у друг долап; уготви кокошка, скрие я у трети долап. Нар. прик., СбНУ ХLV, 387.
◊ Богат съм като мишка в долап. Диал. Много съм богат.
— От перс. през тур. dolap.
ДОЛА̀П2 м. Диал. 1. Градинско колело за вадене на вода за напояване, което се задвижва с животинска сила. Надалече от пътя, при една нова извивка на Мурла, те минаха край голям дървен долап. В колелото наедно със слабичкото си конче се беше впрегнал висок сух човек и теглеше. Ст. Дичев, ЗС I, 68. По околните височини се стеле синият пушек на стари варджийници, жетварски бригади прибират узрялата червенка, скърцат долапите в градините. А. Каралийчев, НЗ, 234. Правеше [Тане] печки и долапи за поливане, лете ходеше с комбайните и вършачките. Г. Мишев, ЕП, 13. Ако някой пита за брусове, пращаха го да тропа на вратата на женския метох. Там отиваха и мющериите (..) на стари кьорави кобили за въртене на бостанджийски долапи и на мелници за сол. Ив. Хаджийски, БДНН II, 150.
2. Колело на тепавица, на воденица. Водата [в тепавицата] буйно течеше по дървения улей и шумно падаше върху лопатите на огромния долап, а той тежко се въртеше и скърцаше, скърцаше. М. Марчевски, ГБ, 39. Аз гледам голямата стара мелница с три огромни долапа. Дъските са почернели, шупнали и бляскави от водата. З. Сребров, Избр. разк., 249. По сичките реки из отечеството ни са намират по няколко млади българе удавени; долапите на търновските и силистренските воденици често са запират от труповете на тия нещастници! НБ, 1876, бр. 18, 69.
3. Цилиндричен ламаринен съд за печене на кафе, пуканки и др. Пред тях на пръстен мангал една подявка пукаше с тенекиен долап кукуруз. А. Страшимиров, К, 3.
4. Домашен примитивен уред за точене на коприна. И като съберат по няколко жици [коприна], съставят ги в една нишка, коя закачат през железен къдрец и оттамо привождат я през дървено пръшленче, кое е навряно на тънка желязна жица, коя стои наравно препречена през колело и оттамо ся навива жица на колело. То оръдие ся зъве със сички си части въртежка (долап по турски). Г. С. Раковски, БС I, 67.
— От перс. през тур. dolap.
ДОЛА̀П3 м. Остар. и диал. Хитрина, интрига. Той [мютесарифинът] са видял принуден да си даде оставката, като са изразил: "Правете що знаете, аз са не смесвам в нищо..!" Бог знае какви са тайнствените долапе между този звяр и турското население!?... НБ, 1876, бр. 36, 141.
— От перс. през тур. dolap.