ДО̀ЛЕН

ДО̀ЛЕН, ‑лна и (остар. и диал.) ‑лня, ‑лно и (остар. и диал.) ‑лньо, мн. ‑лни, прил. 1. Който се намира на по-ниско място по отношение на нещо или който се намира под друго нещо. Противоп. горен. Заредиха се спретнати къщи, цели обковани отвън с дъски — долният кат маза или дюкян, горе — жилище. Д. Марчевски, ДВ, 24. Михайлов прехапа долната си устна и бързо извади от джеба си кутия цигари. Д. Калфов, Избр. разк., 176. Балашев се смути, долнята му челюст трепереше на плач. А. Страшимиров, К, 53. Той понамести очилата си, пристъпи по-близо и гласно прочете надписа на долния край на иконата. Й. Йовков, Ж 1945, 96. Саиран баир е един не много висок гол хълм; долният му край е покрит с ниве, а нагоре е пасище. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. За да поемем малко чист въздух, изправяхме се на мазгала или се простирахме по корем на земята до портата и прилепяхме устата си на тясната пролука, която зееше между долнята ѝ част и каменния праг. К. Величков, ПССъч. I, 32. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 295. Долен чаршаф.

2. За думи или писмен текст — който е споменат или написан по-нататък, след това; долуспоменат, долуизложен. Противоп. горен. Сяка една от тези книги, ако няма долния подпис, ще са счита като крадена чрез печатане и ще са приследова според закона. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 18. Долните наставления са превод от сръбский народен календар Коло за год. 1884. Лил., 1884, кн. 7, 22. И аз не намирам по-добро оценение отколкото са долните думи, които заемам от предговора, направен върху съчинението на Силвио Пелико от прочутия францушки писател Сен Марк Жирарден. Др. Цанков, ТМ (превод), III-IV.

3. За дреха — която се носи непосредствено до тялото, под друга дреха. Противоп. горен. Под оръфаните ръкави на шаячното сако, прашно, олепено с паяжини по гърба, се подаваха ръкавите на грубата долна ри‑

за. Ем. Станев, ИК III, 92. Даде ми да се преоблеча с негови чисти долни гащи и риза, даде ми и чорапи. Ив. Вазов, Съч. ХV, 154. Донесоха му долни и горни дрехи, преоблече се в мазето, наплиска лицето си със студена вода, обърса се с чиста кърпа от Кининия дар и отиде при плета на градината. К. Петканов, МЗК, 276.

4. Прен. Разг. Обикн. в сравн. степен. Който стои по-ниско от друг по значение, по важност, по произход. Противоп. горен. — Видях много хора в своя живот, чедо, и на много езици чувах да се произнася името божие и ето що: душата человеческа е една и съща, сърцето — и то е едно. Няма по-горен род, няма по-долен — всички сме равни пред бога. Ст. Загорчинов, ДП, 222. "С какво съм аз по-долен от тоя Пантелей — .. — та нему съдбата е отредила да наследи чифлик-злато от баща си. А. Гуляшки, ЗР, 29. Тя [песента] са преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината, които състояха в онова време от няколко души из най-долнята класа граждани. П. Р. Славейков, БП I, III. Истината беше обаче, че се боеше да не ги счупят [чашите], когато се разгорещят и започнат да пеят своите смешни и глупави песни, които издаваха долния им произход. П. Спасов, ХлХ, 157. — Всяка една обществена работа захващат по-първите и по-имотните гърци и после вече свикват на помощ по-долните и по-сиромасите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 132. При се що царот е велел за друго момче да йе [дъщеря му] земет, пак тоя го сакал и той, ако било от долен сой. Нар. прик., СбНУ Х, 135. // Остар. и диал. Който стои по-ниско от друг по своите качества; долнокачествен. Косъмът на кожата ѝ бива червеникав и това придава голяма цена на кожата. Кожата на младите лисици бива по-долня от кожата на старите. Т. Икономов, ЧПГ, 19. Семя, колкото снесат [бубите] за 36 часове, е най-доброто, а по-последнето е по-долне. Лет., 1871, 234. Едва им [на затворниците] дават една най-долня храна и тя по-малко. Д. Попов, СбРС (превод), 58. В съчет. със същ. качество, проба. А бе, ти що се бавиш още и не си вземеш един грамофон?.. Един "Клингзор" ще ти дам със седем грамофонни плочи... Същото нещо Добрев ще ти го даде с 30 на сто по-скъпо. И най-важното, че е долно качество: слаби пружини, знаеш, врякат като жаби!... Чудомир, Избр. пр, 76-77. Той сърбаше от поднесената му чаша и сериозно хвалеше "безалкохолното" питие, а то беше всъщност джин от най-долна проба. Г. Белев, КВА, 165. Сичките личности, които са заинтересовани в яванската търговия на кавето, са претърпяле големи загуби от това, че бразилското каве е захванало да са продава по-евтино, ако, да кажеме право, то и да е много по-долно качество. Знан., 1875, бр. 12, 189.

5. Диал. Който е сиромах, беден. Противоп. горен. Сиромашка сватба стана. Че момъкът бе от по-долни хора и си нямаше нищичко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Богатите, които имат по трима-четирма хора на трудоден, като Манчо Киров, колят шиле. По-долните, на които и трудодните, и гостите са по-малко, гоят пуйка. Г. Краев, Ч, 58. Както в секи град, тъй и у нашия, има и долни хора, т. е. бедни, има и горни — по-богатички. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 4.

6. Прен. Който стои по-ниско от друг в някаква йерархия; нисш. Противоп. горен, висш. Него го беше страх и от най-долния началник в ротата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2. А съветникът беше толкова важен, че ако някой по-долен от него се осмелеше да го заговори или да го запита за нещо, той отговаряше само: "Пф!", което всъщност нищо не значеше. Св. Минков, СЦ (превод), 4. // За служба, чин, ранг и под. — който е от по-нисша степен в йерархията; нисш. Противоп. висш, горен. Неговият успех се дължи само на рушвети, които широко, но не много щедро раздаваше .. Напоследък, да, напоследък пак даваше, но в моите ръце нищо не падна. А-ха, мислих си, той сега сигурно право на министра дава — не иска да развращава по-долните чинове. Елин Пелин, Съч. IV, 156-157. Първият вселенски събор,.., строго е внушил на дяконите да помнят, че в йерархията те заемат една от долните степени. Превод, ПСп, 1873, кн. 7-8, 70. Родени със души слугарски, тези / управници и първенци народни / едно житейско правило признават: — по-долний чин се кланя на по-горний! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 169. // За клас, курс в учебно заведение — начален. Противоп. горен. — Поздравете я от мене, ние бяхме съученички в гимназията и добри приятелки, макар че тя беше в по-долен клас. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 100. Где е броят на учениците незначителен, тамо долният клас може да се сляе със средния. ПСп, 1876, кн. 11-12, 181.

7. Прен. Който притежава отрицателни качества; лош, нечестен, подъл, непочтен. Противоп. честен, почтен, издигнат. Но познаваше ли го добре, какво знаеше тя за него? Да вярва ли на думите му, че я обича? Ако е някой долен човек, ако е някой безчестник? Д. Ангелов, ЖС, 247. Имаше ли смисъл, мислеше си той тогава, да мълчи когато те бяха предадени от един мизерник, от една долна твар... Г. Караславов, Т, 95-96. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град,.., безсрамнико! Д. Талев, ПК, 229. Подлото поведение на Людсканова по собствените му дела заставя ни повторно да изкажем възмущението си, загде‑

то една тъй долня личност днес заема тъй високо място у нас. Пряп., 1903, бр. 74, 3.

8. В който са проявени тези отрицателни качества; низък, недостоен. Я се вслушайте в тоя стихиен вихър на възкипелите страсти, в тоя избух на омразите и на всичките долни инстинкти! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 41. То [писмото] бе написано в интимен тон на благодарност и явно загатваше за неща не само подозрителни, но и опасни, разкриваше потайности, зад които не можеше да се скрие друго освен най-долна и най-подла измяна. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 382-383. Дълбоко в душата си съдебният следовател презираше доктора.. Христакиев познаваше и другите му долни черти — неговото жалко сребролюбие, лишено от страст и от що-годе смисъл. Ем. Станев, ИК I и II, 291. // В съчет. със същ. мнение. Лош, неблагоприятен. Простият, честен и ясен ум на Златан не можеше да разбере това, — как може някой си да е влюбен в момиче, за което има долно мнение — щом мисли, че с чифт ръкавици може да купи любовта му. П. Вежинов, ВР, 90. Това изпарявание или изветрявание [на аптечните стоки] е толкова незначително, щото не заслужава да се говори по него.. Притежателите [на аптеки] трябва да имат съвсем долно мнение за министъра, че си служат пред него с подобни аргументи. Пряп., 1903, бр. 89, 2.

9. Диал. Който се намира в южна посока (за България — на юг от Стара планина); южен. Противоп. горен. — Тогаз овчарите не доходяли още в Добруджа, а ходели в долното поле, пък през лятото — в Балкана. Й. Йовков, АМГ, 125. Откъм север,.., се показаха орли. Отиваха право към долните села, а там беше чумата. Й. Йовков, СЛ, 174.

10. Диал. Който се намира в полето, в равнината. Противоп. горен. — От нас няма лошо да видиш... Сега ако нямаме [пари], все ще дойде я търговец да продадем от добиче, а и работа мисля да хвана за един-два месеца по долните села... Кр. Григоров, ОНУ, 10.

11. Остар. За цена — ниска. В 1811 год. едно отделение от библейското Лондонско общество доде в Малта и донесе много духовни книги.. Тези книги са разпространяваха по цял въсток по най-долня цена. Р. Каролев, УБЧИ, 139. И първото нещо, което му са изпречило пред очите, бил един куп златни и сребърни синджире (ланци), сахате, пръстени .. Около тоя куп, .., стоеле турски редовни войници, които с една долня цена продавале тези неща. НБ, 1876, бр. 19, 73-74. Стопанинът на имота, ако намира, че определената от взискателя цена е долня, може, .., да представи подробно оценение на имота по среднето количество на годишний доход за последните пят години. ВП, 70.

Долен крайник. Анат. Крак. Долният крайник се състои от бедро, подбедрица и ходило. Анат. VIII кл, 26. Спешни случаи са и измръзванията на ушите,.., на пръстите и на по-големите части от горните и долните крайници. ВН, 1958, бр. 2037, 4. Долна камара. Полит. Част от двустепенен парламент, изборен законодателен орган, в който участват предимно депутати, представители на отделни партии. Долна кулминация. Астр. Преминаване на небесно тяло през меридиана в точка, която е на най-малка височина спрямо хоризонта. Моментът, когато центърът на Слънцето стъпи в меридиана на даденото място при своята горна кулминация, се нарича истинско пладне. При долната кулминация на Слънцето за същото място настъпва истинска полунощ. Астр. ХI кл, 1958, 17. Долно течение. Хидрогеол. Тази част на реката, която се намира най-близо до устието. В долното течение, където наклонът е съвсем незначителен, реката загубва твърде много от скоростта. Б. Русев, ЖНР, 10. По долното течение на река Камчия се загражда прекрасна долина — Лонгоза. Л. Мелнишки, ПП, 30.

? Блъсна ме горния, та видях долния; удари ме горния <праг>, та видях долния; чукна ме горния праг, та видях (погледнах) долния. Разг. Опомних се, след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял). Долен господ. Диал. Влиятелно лице, на чиято подкрепа някой може да разчита. Ако имаш долен господ, смисли ще та горният. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 13. Ако имаш горен господ, да си хванеш и долен. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 13. Долна земя1. В приказките — въображаем свят, който се намира под земята, обикн. обитаван от душите на умрелите. — Ако братята не те изтеглят горе, ти ще паднеш още по-надолу. Там има два овена — един бял, друг чер. Ако паднеш върху черния, ще отидеш на долната земя. Ран Босилек, Р, 113. Има пещери, дето не може да слезе и баща ти. А казват, че Темната дупка слизала към долната земя и псетата вият, защото виждат страшни неща. А. Дончев, ВР, 54. Долна земя2. Диал. Област, район, разположен в равнина или низина по отношение жителите на планина. Забегнал чобан Нено / во долна земя, що не знае. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 30. Долна земя3. Народно название на югозападната част на географската област Македония по отношение на България. — От де идете? — Бежанци сме от долна земя — от Дебърско и от Леринско. Долна работа. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на неодобрително отношение към нещо. В долните примерни изрази тази дума [работа] като че ли заменя най-обемните понятия нещо и нищо.. Долна работа! — неморална постъпка. Г. Краев,

ЛСП, 61. Долна ръка, човек (хора). Разг. Който е от по-бедните, по-простите, който е от по-нисък обществен слой (човек, хора). Първият, който влезе, беше шишкав, червендалест, с дълга вълча шуба и с шушони. Другите трима също бяха облечени добре, но те, по всичко личеше, бяха от по-долна ръка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 266. Ще забележат читателите, че между моите херои не фигурират твърде на често ни учени глави, ни тежки търговци,.., а прости и обикновени хорица, сѐ от долня ръка. З. Стоянов, ЗБВ I, 7. Долния<т> свят. В религиозните представи на народа — земният, реалният, материалният свят. — Не найде ли барем една праведна душа, заради която да пощадя долния свят? — Не найдох, господи. А. Каралийчев, ПС III, 60. От долна проба. Разг. Негоден, безчестен. Разтуриха стотини съвети.., които заместиха с комисии от лица от най-долна проба.., защото само чрез тях можаха да извършат онова напланено мошеничество, което в деня на избора извършиха. Бълг., 1902, бр. 466, 3. По долни гащи, заварвам, (сварвам, залавям и под.). Разг. Съвсем неподготвен (заварвам, сварвам, залавям и под.).

Списък на думите по буква