ДОЛЀПВАМ

ДОЛЀПВАМ, ‑аш, несв., долепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Плътно допирам нещо о друго нещо; опирам. Щом се мръкнеше, той притваряше вратата, долепваше лицето си до стъклото и с часове стоеше прав, вторачил поглед в тъмното. Н. Нинов, ЕШО, 17. — И той смирено, чинно, като че ли целуваше нещо скъпо и свето, долепи устните си до знамето. Д. Спространов, ОП, 200. Постлаха върху цимента горните си палта, легнаха и плътно долепиха гърбовете си един до друг. А. Каралийчев, НЧ, 83. [Филчо] прегръща детето, долепва буза до неговата... К. Петканов, Х, 119. Скоро той успя да си направи огън, долепи запалената прахан до края на цигарата си, смукна издълбоко. Ст. Марков, ДБ, 79-80. Филип посегна, долепи телефонната слушалка до ухото си и помоли да го свържат с Радио София. П. Стъпов, ГОВ, 33-34. Харитина пак се примъкна до прозореца, долепи чело до пречките, а очите ѝ гледат като през кафез. А. Каменова, ХГ, 35.

2. Лепя и това, което остава да се лепи; залепвам всичко докрай. Той долепи и последния плик и пусна писмата в пощенската кутия. долепвам се, долепя се. I. Страд от долепвам. II. Взаим. от долепвам (в 1 знач.). Долепиха се един до друг.

ДОЛЀПВАМ СЕ несв.; долепя̀ се св., непрех. Плътно се допирам до нещо; опирам се, долепям се. Най-сетне ладията се долепи безшумно до един бряг, потънал в гъста зеленина. Г. Караславов, Избр. съч.V, 285. Торпедоносците чевръсто обиколиха броненосците и се долепиха до борда на "Ростислав". Д. Добревски, БКН, 126. Той се изправи, долепи се до стената и внимателно започна да се ослушва. Д. Кисьов, Щ, 238.

Списък на думите по буква