ДОЛЍНА̀

ДОЛЍНА̀ ж. Продълговато, тясно, вдлъбнато място върху земната повърхност, обградено с височини. От тоя връх се виждаше на юг една прекрасна зелена долина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 181. Тук се издигат високи планини,.., а зад всяка планинска верига се разкриват плодородни долини и полета или езера. Д. Талев, ПК, 123. Нагоре и надолу по двата склона на долината спущат се и се изкачват същински живи струи от войници. Й. Йовков, Разк. I, 21. България е предимно планинска страна.. Нашите планини при това са високи и със стръмни и дълбоки долини. Геол. IХ кл, 179. Зиме йе [Стара планина] пълна с юнаци — / под сяко дърво и юнак, / в сяка долина по байряк. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 35. // Такова място върху земната повърхност по течението на река. На югоизток от Витоша се простира, .. , широкото архаично било на Плана, заобиколено от долините на р. Искър и притоците ѝ Палакария и Ведена. П. Делирадев, В, 20. По разни посоки всички гледаха да стигнат по-скоро долината на реката. Й. Йовков, Разк. II, 155. Те бяха дошли в Беломорието през Рупел и Кресна, а се връщаха по долината на Места. Д. Димов, Т, 649. Искърът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33. В средното течение поради намаления наклон реката постепенно губи от скоростта си,.. Долината ѝ значително се разширява. Б. Русев, ЖНР, 9-10.

Списък на думите по буква