ДОЛИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЍНКА̀ ж. Умал. от долина. Това село е в една планинска, оградена от скални стени, долинка. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 82. Навлязохме сред залесени бърда, които досущ по всичко си приличаха. Нескончаем лабиринт от тесни, дълги долинки, чакълести вадички, криви пътища. Г. Караславов, Избр. съч. III, 31. Реката не беше пресъхнала.. Тя шумеше от камък на камък, събираше ручеите от всички проломи и долинки и пристигаше в града буйна, пълноводна, разпенена и много весела. К. Калчев, СТ, 219. Колко хубаво беше да се скита из такава просторна слънчева равнина, пълна с хълмчета, долинки, черничеви дървета и къпинаци. Ем. Коралов, ДП, 104.