ДОЛЍТАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от долитам. Слънцето пече, пот струи от челото ти, но зеленината на гората, китните овощни градини в малките долинки, долитането на жътварска песен откъм Присоето отведнаж като че те отморяват. Кр. Григоров, ОНУ, 118.