ДОЛЍЯ ж. Диал. Обикн. в съчет.: Чаша долия. Голяма чаша. Пирин поп срещом излезе / изнесе малка долия, / долията му береше, / пет мери и половина. Нар. пес., СбГЯ, 4.
— От перс. през тур. dolu 'чаша, пълна с питие'.