ДОЛМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛМА̀¹ ж. Диал. 1. Обикн. в съчет.: Долма чушки. Широки чушки за пълнене. Пълнени чушки. Долма чушки се изчистват от дръжките заедно със семето, изплакват се и се напълват. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 190.

2. Само мн. Ястие от пълнени чушки или домати. Софрата не се поддавала на описание: и въртящ се "донер" кебап,.., месо със сливи, аджем пилаф, кавърма, долми. Хр. Бръзицов, НЦ, 302.

— Тур. dolma.

ДОЛМА̀² ж. Диал. 1. Насип. Възпомянуват ся йоще и до днес, по разни предели в България,..; самодивишки кладенци,..; а по някои си места змеюви дялове и змеюви грамади, де ся виждат каменя големи, натрупани някогаш от чловешка ръка, и кои са подобни на описаемите друидски долми. Г. С. Раковски, БС I, 149-150.

2. Недебела преградна стена, зидана на една тухла. (Вл. Георгиев и др., БЕР).

3. Пълнеж от дребни камъни в зид (Вл. Георгиев и др., БЕР).

4. Като прил. неизм. Насипан (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. dolma.