ДО̀ЛНЕНЀЦ

ДО̀ЛНЕНЀЦ, мн. до̀лненцѝ, м. Диал. 1. Мъж, който живее в долния край на селище; долнокраец. Но кой беше непознатият, дошъл посред нощ в сиромашката къща?.. Уверяваха ни, че това е сигурно апаш от долната махала; долненци напоследък ходели по къщята на горненчани да крадат брашно. К. Калчев, ПИЖ, 18-19. — Долненци са завзели всичко в ръцете си: от долна махала е кмета. Т. Влайков, Съч. III, 90. Те и без това се карат и мразят долненци и горненци, ама от известно време работата се много усложни. Чудомир, Избр. пр, 114.

2. Мъж, който е роден или живее в полско, равнинно селище. Бяха смъкнали [грънчарите] стомни, .., делви и бардучета за долните села и сега караха нагоре козлени чували със зърно, което получиха от долненци срещу техните изделия от глина. А. Каралийчев, СР, 34.

3. Мъж, който е роден или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долноземец, долняк2 (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква