ДОЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЛНИЦА ж. Простонар. Долна част или долна страна на нещо; долнище. Две рунтави кучета, едри като магарета, изскочиха откъм кошарата и с нескрита омраза се нахвърлиха върху тях. Едното захапа ямурлука на баща ми и отнесе долницата му. И. Петров, ПР, 9-10. Главната сграда, на която долницата е построена от твърд камък, .., има изглед на паралелограм. Лет., 1876, 178. Съгледах .. едно парче мешина за горница на един чепич и друго — за долница. Лет., 1874, 232.