ДОЛНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЛНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от долен (в 4, 5 и 7 знач.). По-първичките търговци, в кой да е град, имат обичай да дават стока на почек на по-долничките търговци. Ил. Блъсков, ПБ I, 114.