ДО̀ЛНИЩЕ

ДО̀ЛНИЩЕ, мн. ‑а, ср. Долна част или долна страна на нещо, обикн. обувка, чорап и др. На терена непрекъснато е оживено. Ето румънските борци със светлосини долнища от анцуг, .., играят с баскетболна топка. ВН, 1958, бр. 2126, 2. — Как ще бягаш? На единия ти крак закачи ботуша, та едва го влачиш .. — То беше пън от дебело дърво... ама издялан, издълбан като голямо долнище на ботуш. Т. Харманджиев, КЕД, 229-230. — Гледайте, — обърна се той към хората си — купешка [шапка]! Горнището ново и долнището ново. И отвътре, през сред долнището, панделка. Ил. Волен, РК, 69.

ДОЛНЍЩЕ

ДОЛНЍЩЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Ниско място; долнина. Месечинката .., пращаше лъчите си на планината, на гората и на реката, що се извива като зъмя-усойница по долнището на селото и се губи из сенките на селските къщи. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 215. — За да не мреме от глад .., не само Ялън кория, и другите селски земи трябва да ни се дадат. — Долнището е хилядо и петстотин декари. Г. Караславов, СИ, 226-227.

Списък на думите по буква