ДОЛНОЗЕМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛНОЗЀМКА ж. Диал. Жена, която е родена или живее в южните краища на България, на юг от Стара планина; долненка. — Геро ле, побратиме ле, / отдека ви е момата? / Геро Петкани думаше: / — Долноземка е момата, / Лопатарева дъщерка, / Търнокопова унука. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 127. Посгодил са е, коладе ле, Данкул / юнак, коладе ле, / за девойка Диледимка, / Диледимка долноземка. Нар. пес., СбНУ VII, 5.

— Друга форма: долнезѐмка.