ДОЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Рядко. Качество или проява на долен (в 4, 5 и 7 знач.). Долност не видях, затова ти и заговорих. Видях само един противник, който се е борил со всички законни средства против беззаконията на властниците. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 33. Патриархът,.., днес налага на своето стадо да дава на варварите пари да побеждават православните народи и князове! Каква долност! Какъв срам! НБ, 1876, бр. 21, 83.

2. Остар. Книж. Икономическа и духовна изостаналост, неразвитост. Най-долното стъпало от человеческите общества ний намерваме в рибарските и ловчийските народи. Тази долност са разбира лесно. Превод, Ч, 1875, бр. 9, 390. Кои са причините на това бедствено положение, на тази наша долност; кой е цярът? Причините, отговаряме ний, са твърде много, макар че те всички са сбират в една само, немарливост, общото и частно хладнокръвие. Ч, 1873, бр. 7, 294.