ДОЛОВИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛОВЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Обикн. в съчет. с нареч. Който може да се долови, да се схване със сетивата или с ум, усет. Гърмежите приближаваха и ставаха все по-чести и по-ясно доловими. Ив. Мартинов, ДТ, 86. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон, а налява — блатните равнини на Саръшабан, мочурите на Места. Д. Димов, Т, 443. Наведе се и пое тръпчивия, едва доловим аромат на перуниките. Д. Кисьов, Щ, 77. На свой ред аз свих рамене, гласът ми прозвуча с неуверена, но доловима ирония. Др. Асенов, СВ, 81. Чувствуваше, че се е отдръпнал и затворил в себе си. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. Свърши се онова нямо, но така доловимо възхищение, което проявяваше към нейния ум и красотата ѝ. В. Геновска, СГ, 239.