ДОЛОВИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛОВЍМО. Обикн. в съчет. с едва. Нареч. от доловим. По шосето профуча камион, който, види се, беше много тежко натоварен, защото цялата вила потрепера леко като от тръпка, дори стъклата на единствения прозорец звъннаха едва доловимо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 91. — Защо избягахте? — попита той тихо, внезапно скован от нейното присъствие и от познатата миризма на парфюм, която се разнесе едва доловимо наоколо. Л. Станев, ПХ, 64. Стефан отстрани ръката на Станой, като едва доловимо я стисна. В. Андреев, ПР, 184. Жената се усмихна едва доловимо.