ДОЛОМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛОМЍТ м. Минер. 1. Широко разпространен в състава на седиментни скали и в минерални находища безцветен, сивобял или различно оцветен минерал (калциево-магнезиев карбонат). Освен в морската вода той [магнезият] се среща често и в минералите доломит и мегнезит. Д. Славчев и др., БМ, 99. Доломитът се среща в кристали, зърна и в сбити маси. Твърдостта му е 3,5-4. С просто око мъчно можем да го отличим от калцита. Ст. Бошев и др., ГГ, 35.

2. Обикн. мн. Седиментни карбонатни скали с богато съдържание на този минерал, използвани като огнеупорен материал, в строителството, промишлеността и др. През всички ери малки или по-големи площи от нашите земи са били дъно на водни басейни. В тях се образували .. утайки, от които водят начало седиментните скали. Най-широко разпространени са пясъчниците, варовиците, мергелите и доломитите. Р. Димитров, РЗН, 16. Много често заедно с обикновените варовици се срещат и такива, които съдържат примес от магнезиев карбонат, .. Ако магнезиевият карбонат достигне 45-50%, скалата получава названието доломит. Геол. IХ кл, 43.

— От фр. собств.