ДОЛУ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДО̀ЛУ нареч. 1. На място, което се намира по-ниско или под друго място. Противоп. горе. За да се поразвлече, Арнаутина отиде до прозореца и погледна навън: долу, по-ниско, отколкото беше кръчмата, се виждаше двора на неговия едноименник, поп Гьорги. Й. Йовков, ПГ, 28. Другите войници спят, свити долу, в дъното на окопа или в тесните скривалища, изровени в пръстта. Л. Стоянов, Х, 14. Долу под брега криволичи малката рекичка. Т. Влайков, Съч. III, 1. Ние различаваме почти всяка подробност долу върху земята — ето светлата лента на Искъра. Н. Фурнаджиев, МП, 5. Той [Стоянов] пък, като слизал от коня си, ранява ся от един куршум в крака два пръста по-долу от коляното. НБ, 1876, бр. 30, 117. // На земята, на пода. "Не страх, а недоумение ме обзе: какво правеха тези хора в мъглата, на това място, по тоя късен час? Скоро забележих, че не бяха двама, а имаше един трети, той лежеше долу." Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. Той почнал да се брани с един кривак. Но те успеле най-после, .., да го свалят долу. НБ, 1876, бр. 35, 137. // В долния или в по-долния от друг етаж на сграда. Противоп. горе. Те [калугерката и Елена] излязоха от килията с покрова в ръце. Не бяха достигнали те още до стълбата, която водеше долу и отсреща им се зададоха няколко калугерки. Ст. Загорчинов, ДП, 172. — Всичко, като за вас добри приятели, дал господ в манастира, заповядайте долу в трапезарията, ще ви наглася вечеря. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 50. Слязох долу в стаята на Чаня. Й. Йовков, Разк. II, 72.
2. В долната част на нещо. Противоп. горе. Той беше около шейсетгодишен човек, .., с лице сухо, длъгнесто, широко горе, тясно долу. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 67. Приближи се нане Вуте предпазливо, разгледа долу в дънера малка дупка, а пред нея свършват дирите на бялката. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Облечен беше по-бедно, но всичко у него изглеждаше напето и хубаво: .., и широките черни потури, разкопчани долу. Й. Йовков, Ж, 1945, 12.
3. Прен. На по-ниско стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия. Противоп. горе. — Щом другарите узнаят, че отиваш долу, в производството, при народа — всички ще се зарадват! О. Василев, Л, 70-71. Ако се не съди от съдилищата, народът сам ще знае да се разправи с него [Стамболов] сега, когато той е долу, както се разправяше и когато той бе горе. Г. Кирков, Избр. пр I, 27.
4. При географско пространство, което е по-ниско от друго — на място в поле, равнина, низина и под. Противоп. горе. Горе по високите върхове на планината и долу в полето — навсякъде земята беше изорана от окопи. Й. Йовков, Разк. II, 67. Преди Сердика да израсте долу в полето, още когато то е било дъно на велико езеро, тук, на тоя склон на Витоша, все тоя живот е прозябавал във вечната тишина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 9. Слънцето падаше към
ниското и слаб ветрец слизаше от балкана, пътьом клатеше леко листата на ореха и отиваше долу в котловината да поиграе с реката. Елин Пелин, Съч. IV, 49.
5. Според религиозните представи — на земята, в реалния, материалния, земния свят. Противоп. горе (на небето). — Дядо Господ ще повика едно ангелче да му носи патерицата и ще му каже — хайде! Ще се спуснат мълчаливо там отгоре, .., и полека-полека ще слязат долу. Елин Пелин, Съч. II, 36. — Дядо Господи — викнало то [щурчето] с тънкото си гласче, — долу на земята чака един болен стар кон. Той няма очи и не може да се покачи при тебе. А. Каралийчев, ПК I, 48.
6. Диал. В южните краища на България, на юг от Стара планина. Далеч ще забегна, мамо, / далеч ще забегна / долу във Тракия, мамо, / долу във Тракия — / че там мене молат, мамо. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 178. Забягнал е Кара Бойо / долу, долу във Анадол, / та спечели триста война. Нар. пес., СбНУ VII, 84.
7. Разг. При обикновените хора, сред народа. — Моят произход вие ще го намерите долу, в низините. Баща ми, .., беше първоначален учител, селски учител. Д. Ангелов, ЖС, 48. — Но срещу руснаците ни един войник няма да тръгне! — заяви без страх редник Григор Величков от Годеч .. Аз бях адютант на полка: "Нека знае и началството каква е хватка долу. И да си прави сметката!" П. Илиев, ЛВ, 76.
8. Обикн. в срав. или прев. степен. По-нататък, след това или накрая (обикновено в следващия писмен текст или след целия текст). Противоп. горе. А най-долу, уединено и с по-едри букви, стоят думите: "28. III. 1913 Елбасан". Й. Йовков, Разк. I, 97. "Моля ви да турите при тоя пакет 180 руб. от парите от банковите билети, .., та да ги пратите в казания събор в Киев в писмо от ваша страна, написано, както ви бележам долу. АНГ, кн. I, 81. Ако си принуден да живееш в ниски, влажни и плесенясали стаи, то е много по-нужно да се проветрят такива живелища, а освен това трябва често да са покадяват с такива вещества, с които са чисти воздуха и за които по-долу ще споменем. Ступ., 1875, бр. 7-8, 53. Разясненията са дадени по-долу. △ По-долу ще се спрем подробно на този въпрос.
9. Разг. Само в срав. степен. С по-ниско качество, с по-лоши качества от други предмети или лица. Противоп. горе. — Аз викам, лели, да купя тук място и да направя една къща, .., хубава къща, голяма къща, да не е по-долу от къщата на Метлица. Г. Караславов, ОХ III, 484. Той излезе бързо и това съвсем я срази. "Значи, аз съм по-долу за него от една овца!" — наплака се тя. Ст. Даскалов, СЛ, 196. По твърдостта и по силата на своята власт Картагенското правителство било много по-долу от римския сенат. Н. Михайловски, РВИ (превод), 221. Ама и битолчани не са по-долу от прилепчани и от велешани. СбНУ ХV, 78.
10. Разг. Само в срав. степен. Обикн. с отриц. В по-малко количество, в по-малък брой, на по-ниска цена от друго нещо; по-малко. Противоп. горе. От едно пакетче цигари падаше точно колкото за едно кафе, от десет пакетчета — колкото за скромен обед, а аз продавах не по-долу от петдесет парчета. Б. Райнов, ДВ, 162. — Но, господа, обвинителната власт,.., посочва на вашата просветеност минимума на наказанието, който минимум е две години тъмничен затвор! .. — Е, не може по-долу, приятелю. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 24. — Слушай сега, дяволе! .. На тебе тая година с Баташки ще дадеме добра цена, ама на всички ще разправяш, че си продал тютюна с тридесет лева по-долу, та да почнем с евтино кайме. Д. Димов, Т, 167. Този мъж, ако се съди по външния му вид, беше на възраст не по-долу от 60 години.
11. Като междум. а) За израз на силно неодобрение, протест, желание да се отрече, да се премахне нещо. Противоп. горе. И масата реве яростно: — Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците! Ив. Вазов, Съч. IХ, 149. На един такъв бал Луис Ромеро в повишено настроение от напитките в бара бе извикал за голям ужас на всички присъствуващи: "Долу монархията!" Д. Димов, ОД, 13. По стените на стоборите от гнили дъски и по сградите се белееха големи надписи от вар "Долу войната", .., "Стига кръв!" Д. Добревски, БКН, 6. "Долу ораторът! Долу тоя шпионин!" Хр. Ботев, Съч. 1929, 71. Агитките на двата играещи отбора се надвикваха, като всяка крещеше срещу другия отбор "Долу "Славия"!", "Долу "Левски"!" б) За израз на строга заповед към някого да слезе от някъде. — Долу! — викна му стражарят и го хвана за рамото. — Слизай! Й. Йовков, ВАХ, 135. — Читак, къде отиваш? Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя? .. Долу, скот, да цалуваш тая свещена земя... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 82. — То ся разумя, сега! — каза той [Герман]; — не треба нещо повече; твърде добре ся види защо е излязъл той да преследова това момиче... Долу от коня! Мой господине! Долу скоро! И ний двама ще ся поразговорим! М. Балабанов, ДБ (превод), 127.
◊ Горе-долу; долу-горе. Разг. 1. Приблизително, почти. Тъй като знаехме горе-долу разписанието на влаковете, решихме вечерта, когато заспят нашите, да се измъкнем незабелязано от къщи. Х. Русев, ПС, 95. 2. Как да е, някак си. Скоро момчето се развесели. Като напрегнах паметта си, успях да му направя няколко книжни параходчета, стъкмих му горе-долу и някаква книжна шапка. П. Вежинов, НС, 15-16. 3. Като отговор на въпрос "как сте?" — ни добре,
ни зле, средно. Горе, долу; долу, горе. Нар.-поет. Вразлични посоки на различни места; натам, насам. Мари моме, / мар изгоро, — / стига ходи / горе, долу! / Горе, долу — / по полени. Ц. Церковски, Съч. I, 228. Она веле и говоре: / "Море лудо, лудо младо! / ..., / толку ходи горе, долу / по планини, по вишини, / .., / нел не найде негде цвете / да набереш, да донесеш. Нар. пес., СбБрМ, 414. Росен, росен, зелен росен! / като росиш долу, горе, / долу, горе по полето, / пали ли та люта слана, / като мене малка мома? Нар. пес., СбГЯ, 129. Горе осо, долу босо. Диал. За беден човек, сиромах, но горд. Долу ръцете. Не пипай! (употребява се като заповед). — Дайте да покарам аз! — каза с неочаквана смелост Галчев, .. — Не, не! — смееше се Нона и дърпаше настрана ръцете си, за да не му даде да хване юздите. — Не пипайте! Долу ръцете. Й. Йовков, ЧКГ, 17. Долу ръцете от някого или от нещо. Книж. Възглас, с който се иска оттеглянето на чужда войска, власт отнякъде. Долу ръцете от Виетнам! Не оставам / не остана по-долу обикн. от някого или от нещо. Разг. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение. "Аз няма да остана по-долу от Макавея Елеазара, който умря за вярата си!" К. Шапкарев, МЖБМ, 32. Нашите по-окопитени младежи, .., не останаха по-долу; и тие са спуснаха да придружат своите братия в Балкана. НБ, 1876, бр. 3, 9. Не падам / не падна долу. Разг. 1. Боря се докрай, не отстъпвам, не се предавам. 2. Упорствам и не искам да си призная грешката. 3. Не отстъпвам от цената, която искам при продажба на нещо. Не падам / не падна по-долу обикн. от някого. Разг. 1. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се старая да имам същите успехи, придобивки или правя всичко, което той прави. — Ей, Тино! Вчера видях един момък — хубавец. Добре че си заминал. Да бях го срещнала втори път, чудо щеше да стане. Ама и той не пада по-долу от мен. Погледна ме с едни въглени очи и се спира, обръща се да ме изгледа. А. Каменова, ХГ, 20. — Как е минал Суворов Алпите? Те са три пъти по-високи от вашия Балкан — отвърна един руснак. — Щом е минал той, и ние няма да паднем по-долу — прибавиха решително момчетата. Д. Габе, МГ, 205. 2. Само в несв. вид. Притежавам в същата, в не по-малка степен някакво качество (добро или лошо); еднакъв съм с някого в някакво отношение. Правихме и парк! Беше при по-първия кмет. И той беше млад и по ученост не падаше по-долу от сегашния. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Упорството на простия селянин бе твърдо като кремък. Никаква молба не можеше да го смекчи. Но и упорството на момчето не падаше по-долу. Ив. Хаджимарчев, ОК, 13. От горе до долу. Разг. 1. Изцяло. От гърба на конника се развяваше червена антерия, разкопчана от горе до долу. Кр. Велков, СБ, 99. Дядо Сава го измери от горе до долу с очи и му дойде на ума: "Чакай да видим ще спомене ли пак нещо за съда." П. Славински, ПЗ, 95. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч. ХV, 12. 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. Султанът им [на спахиите] даваше земи до живот, да идват под знамената, когато ги повика, а те се чудят как да останат по чифлиците си .. От горе до долу всичко живее с подкупи. А. Дончев, ВР, 120. Онзи, който го е внушил на селяните, знае много добре какъв стопонски и политически удар представлява загубата на тридесет хиляди декара зърно, каква отговорност поемат ръководителите от горе до долу. И. Петров, МВ, 170. Необходимо е още повече да се издигне иниациативата на всички звена на държавния апарат от горе до долу, да стане този апарат по-оперативен и по-икономичен. Стен. VIII кл, 77. Шапки долу! Книж. Команда за отдаване почит на загиналите със сваляне на шапките (при тържествени церемонии). Тръбата подхваща пак. След това се изкомандва "шапки долу" и всички едногласно започват "Отче наш". Д. Калфов, ПЮН, 159.
— Друга (остар. и диал.) форма: до̀ле.
ДОЛУ-. 1. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: на място, което е по-ниско от друго място, напр. долулежащ.
2. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: след това, след, по-нататък, напр. долуозначен, долуспоменат, долуизложен и др.
— Друга (остар.) форма: доле‑.