ДОЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ЛЦЕ нареч. Остар. и диал. Обикн. в срав. степен. Умал. от доле; малко по-долу. От канарестия му [на върха] гребен се спущаше урва, най-напред гола, а по-долце покрита с рядка ниска горица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 78. Трябва да се поразпита и в славянския метох в Смирна и в махалата, гдето се е намервало Фотиновото училище (вж. по-долце). Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 593.