ДО̀ЛЧЕ

ДО̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от дол; малък дол, долчинка. Това изворче, .., добри хора, бяха го подградили с камънаци и му закрепили дървено улейче, за да шурка водицата в стомните и ведрата на напети моми и невести, които слазяха в долчето да ги напълнят. Ив. Вазов, Съч. IХ, 191. Току до изворчето, прикътано от лява страна на пътечката, те се спряха и едновременно впериха погледи в дъното на долчето. Ц. Церковски, Съч. III, 152. Тракия, там, секи знай, / какви долчета водни росят начесто бряг и край, / какъв трендафил! Като в рай. / Какви полета плодни! Лет., 1874, 180.

Списък на думите по буква