ДОЛЧИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЧЍНКА ж. Умал. от долчина; долче. Пътят, .., се провираше под клонести букаци, като му хлътваше в някоя долчинка, ту се възкачваше по някоя малка стръмнина. Д. Ангелов, ЖС, 77. Побелялата от слана необятна поляна остана зад нас. Сега тръгнахме по път, накъсан от безводни долчинки. Сл. Трънски, Н, 74. Водите, що извират из земята наричат са извори; от изворите водите, като са стичат наедно, правят долчинки и долища. Ив. Момчилов, МПЗ, 12.