ДОЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЮ̀БВАМ, ‑аш, несв.; долЅбя, ‑иш, мин. св. ‑их, прех. 1. Само несв. Разг. С отриц. Не изпитвам обич, симпатии към някого, не обичам някого или нещо; недолюбвам. В Котел не слезе [Раковски], защото се боеше от издайници. Тукашните чорбаджии не го долюбваха, все им се струваше, че "този чиляк" ще докара някоя беля на селото. П. Незнакомов, ЖВ, 7. Май хич не долюбва домакинската работа, като я гледам как се мръщи, като трябва нещо да свърши.

2. Обикн. св. Поет. Обичам, любя някого или нещо до края на своя или неговия живот, съществуване. Аз нямах просто време баща си да долюбя, / тъй млад го изпроводих във хладната земя. М. Недялков, Л, 44. Мой роден край, мой детски рай, загубен / в години на младежки непокой, / от други доизгледан и долюбен, / как днеска да ти кажа — Аз съм твой?! Д. Методиев, Д, 47.