ДОЛЮЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЛЮЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; долюлѐя, ‑ѐеш, мин. св. долюля̀х, прич. мин. св. деят. долюля̀л, ‑а, ‑о, мн. долюлѐли, прич. мин. страд. долюлян, ‑а, ‑о, мн. долюлѐни, св., прех. Рядко. Люлея докрай, свършвам люлеенето на някого или нещо. долюлявам се, долюлея се страд.

◊ Каквато ме е <люлка> залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Какъвто е животът ми на младини, такъв ще бъде и по-нататък. Тати промълви с гласа на една оживяла безнадежност: — Няма какво, — каквато ни е залюляла, такава ще ни долюлее: ново време, нови грижи. Ст. Чилингиров, ХНН, 120. Старата пък прекарваше през ума си своя тежък и нерадостен живот. "Каквато те залюлее, такваз и ще те долюлее." Г. Караславов, Тат., 41.