ДОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМА̀ нареч. С предл. или (остар. и диал.) без предл. В моя (своя) дом, в собственото жилище или при семейството си. — Сватанак, къде така си се разбързал? — У дома. В къщи си отивам. Купих си нещо за път, та рекох да го занеса. Чудомир, Избр. пр, 250. — Ти наглеждай говедата, а аз ще прибягам до дома да ти донеса хляб — рече момичето и се разхълца от плач. Сл. Трънски, Н, 186. — Сигурно ви е мъчно за дома, нали? — попита тя. Ал. Бабек, МЕ, 85. Не отиде направо в къщи, .., спря на кръчмата, .. и доволен, че цялото село видя жребеца му, слезе от седлото, окачи юздата на лакета си и с горди стъпки се прибра дома. К. Петканов, ОБ, 223. Почувствувах се триж по-нещастен като си помислих, че на Възнесение ще бъда не дома, а на планината. Елин Пелин, Съч. II, 123. Драгана [яничаринът] жално думаше: / "Я стани, сестро, дома да идем, / дома да идем, мама да видим." Нар. пес., СбБрМ, 125-126.