ДОМАКИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМАКЍНКА ж. 1. Разг. Стопанка на дом, къща; домакиня (в 1 знач.). Новите домакинки се оплакваха на Станка от празните си дворове. Г. Караславов, ОХ IV, 71. Домакинката ке суреди и ке промени кукята. СбНУ I, 17. // У̀редна, добра стопанка; къщовница. — Домакинка си. От къщи не обичаш да излизаш, децата си гледаш, переш, готвиш, плетеш, месиш. Н. Каралиева, Н, 76.

2. Жена, която завежда домакинството в учреждение, предприятие и др. като служебно лице. Домакинката на почивната станция ще ви даде необходимото бельо.

3. Диал. Жена, съпруга; домакиня (в 5 знач.). Когато всичко биваше готово, Дона казваше: — Повели, домакине. — Да ми си жива и здрава, домакинке! — благославяше Велко, дигнал вече дървената лъжица. Д. Талев, И, 316. За да не осиромашава една къща, една челяд, но от ден на ден сѐ повече и повече да напреднува и да са обогатява, нужно е, щото домакинът и домакинката еднакво да са грижат и да са стараят за доброто на къщата си, еднакво да бъдат пестеливи там, дето трябва и дето може да са направи економия. Ступ., 1675, бр. 9-10, 65. Леле Петко, мило чедо! / Що те найде, що ми умре, / кукята ни я затвори, / .., / а твоята домакинка / я остаи ти без сенка: / татко нема, майка нема, / за нея да я приберит. Нар. пес., СбНУ II, 66.