ДОМАКИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМАКЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до домакин (в 1 и 4 знач.) и до домакиня (в 1 знач.). Наскуба от дворчето при герана маруля и започна да прави салата, но не му спореше — не беше свикнал да се занимава с домакинска работа. Ст. Марков, ДБ, 224. Стоичко разправяше за домакинските си занятия, за нивята, за воловете. Ив. Вазов, Съч. ХI, 23.

2. Който се отнася до домакинство¹ (във 2 знач.). Услужваше с добитък за превоз на снопи, камъни, дърва, услужване с домакински потреби, .. — са неща толкова обикновени в селата и малките градове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 79. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Те водеха много еднообразен живот, разговаряха винаги само за яденето, покупките или разни домакински неща. Д. Димов, Т, 95. Такива са хората от село Летово — любознателни и любопитни.. Зер, кажи-речи, във всяка къща булката или дъщерята са преминали през готварските и домакински курсове. Н. Каралиева, Н, 108. Домакински уреди. Домакински нужди.