ДОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЀН м. Истор. 1. Лично поземлено владение на едрите западноевропейски феодали през средните векове, над което те са имали пълна и пряка власт. Представителите на тази [новата] аристокрация влагат капиталите си в дворянски домени и сеньории, усвояват "дворянски начин на живот", купуват даже феодални титли. М. Бичев, АНВ, 189.

2. Област, територия, над която се е простирала политическата власт на краля, херцога или графа.

— Фр. domaine.