ДОМИНАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМИНА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Спец. 1. Който доминира, изпъква, преобладава над други от същия вид. Въз основа на своите опити Мендел извежда закони за онаследяването — Менделови закони. Първият закон гласи, че в първото поколение се проявява белегът на един от родителите. Този белег Мендел нарича — доминантен, а белегът, който не се проявява — рецесивен. ОБиол. Х кл, 71-72.

2. Който се отнася до доминанта (във 2, 3 и 4 знач.). Доминантно тризвучие в тоналност си бемол мажор. Пеене IХ кл, 27. Астмата се счита за алергично заболяване,.. Настъпва разстройство в процесите на главния мозък, при което се създава патологично доминантно възбудно огнище. К. Рашков и др., ДБ, 234.