ДОМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОМЍСЛЯМ, ‑яш, несв.; домѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обмислям нещо докрай. — Оставете ме малко спокойна, да домисля това. Оставете ме само един месец, една седмица. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 129-130. И както бе винаги — щом го обземе / тревога и мисъл — той бягаше нейде / далеч в самота, да домисли каквото / духа му вълнува. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 167.

2. Като мисля, размислям, разбирам, отгатвам, стигам до решение. Днес го срещаш цял усмихнат — радост жива, / и задрънква ти за пролет и за бъднина щастлива. / Гледаш, мислиш — не домисляш: — що за чудо?! А пък то е толкоз просто — той е влюбен до полуда! Д. Дебелянов, С, 1946, 151.

3. Диал. Намислям друго, променям мисълта, хрумването си (Н. Геров, РБЯ). домислям се, домисля се страд.